Правя този блог за да ви напомня за една жена, която трябва да бъде запомнена, понеже има защо. Джой Адамсън става известна с книгите си "Лъвицата Елза" и "Петнистия сфинкс" - посветени на нейните диви приятелки, които тя връща на свобода. Но Джой Адамсън е много повече от това- тя е жена която се занимава с опазване на дивите видове и екология много преди това да стане "модерно". При това го прави с такава голяма любов и всеотдайност, че само можем да й "завиждаме" и да се възхитим на безкрайната и жертвоготовност.

Когато говоря за нея винаги имам чувството, че я познавам лично. Което всъщност не е чак толкова далеч от истината, защото Джой имаше голямо сърце и с лекота го разкриваше в книгите си.