Естествено блогът ми не би бил пълен без да ви разкажа малко и за Елза, Пипа и Пени.
Както се досещате немога в няколко реда да събера това, което Джой е описала в няколко книги, затова ще се спра много бързо и чисто биографично на няколко по-важни факта, а на Джой оставям да ви омае с обаянието на тези истории.
Както вече споменах Джой няма свой деца. Или поне не родни. Защото тя се отнася към питомките си именно със майчинската всеотдайност, грижовност и себеотрицание. Защото няма нищо по-лесно от това да ги задържи при себе си като домашни любимци, да им се радва и да казва, че се грижи за тях така, защото те са загубили майките си и няма друг начин. Но вместо това тя предпочита да ги върне в дивото където е техния дом и където могат да бъдат истински щастливи. Пренебрегвайки собственото си удобство, а понякога и личните си нужди.
Джой споделя, че не е от хората които обичат да живеят в отшелничество и често й е било трудно да отпраща любопитните посетители, защото понякога и се искало малко по-различна компания. Но не си го позволавала, съзнаваики че това ще е неприятно за питомките й и опасно за техните деца, които небива да свикват с човешка компания.
Лъвицата ЕЛЗА
Елза е най-известната от трите и питомки. Интереса, който предизвикали книгите за нея дал на Джой стимул да продължи с опитите и да ги разшири и върху други животни.
Елза попада при Джой след като по нещастно стечение на обстоятелствата губи майка си. Когато Джордж (по това време старши инспектор по дивеча) е изпратен да се справи с лъв човекоядец, той и колегите му са нападнати от лъвица и последвалите злополучни събития довеждат до злощастен край за нея. Едва после Джордж и колегите му разбират, че тя е майка и просто се е опитвала да защити малките си. Затова Джордж почувстваял свой дълг да се погрижи за тях.
А когато по-късно Елза и двете и сестри стават твърде големи за да може семейство Адамсън да се грижи за тях и се налага да бъдат изпратени в зоопарк Джой, Джордж и помощниците им единодушно избират да задържат най- дребничката - тоест Елза.
Тъй като начина на живот и естеството на работа на семейство Адансън позволява Елза да е съвсем близо до дивото, неговия зов неизбежно се пробудил в нея и приемното и семейство решило, че е по-добре да й върне свободата:
(цитат от книгата "Лъвицата Елза")
"Бяхме успели да отгледаме Елза в естествена за нея обстановка. Тя се чувстваше добре в храсталака и сега дивите лъвове бяха готови да я приемат в средата си. Изглежда че тя беше изключение отправилото, че диво животно, възпитано от хора, неможе да се приспособи към живота в гората. Да пуснем Елза да живее самостоятелно на воля щеше да бъде един опит, който заслужаваше да се направи."
Естествено животно отгледано от хора неможе да остане напълно независимо от тях, затова се налага Джой и джордж да продължат да й осигуряват храна. Дори когато се нау4ажа да ловъва самостоятелно тя продължава да зависи от тях. Но за сметка на това успяжа да отгледа независими деца.
Елза е пусната най-напред в резервата "Мара", но климатът там не й понася и се налага да бъде преместена в националния парк Меру.След време обаче се налага да бъде преместена и от там защото местното население(недоволно от засилената охрана срещу бракониерството в околността на лагера на Елза) настояват тя да бъде изселена твърдейки че поради навика си да общува с хора представлава опасност.
За жалост Елза се разболава от Babesia felis и умира преди да се наложи да бъде местена.
Тя има три деца: две момчета Джеспа и Гоупа и една дъщеря Малката Елза, които след смърта и са преместени в националния парк Серенгети.
Елза е погребана под акацията, близо до лагера, където тя и децата й често играели. В последствие тялото на Джой е пренесено и тя също е погребана там.
Джой за Елза: (цитат от "Кралицата на Шаба")
"Никога не се страхувах, когато бях с Елза. Дори когато беше болна и раздразнителна, винаги можех да разчитам на нея, да й се доверявам и да чувствам нейната преданост."
