** "Привечер лъчите на залазващото слънце обагряха всичко наоколо с топли краски.Това беше най-хубавото време на деня. Горещината намалаваше. Природата облекчено си отдъхваше. Сенките се удължаваха и ставаха тъмно пурпурни, а след бързото залязване на слънцето всички подробности в пейзажа се заличавахал Постепенно затихваше последния зов на някоя птица и навсякъде се възцаряваше тишина. Всички очакваха със затаен дъх, кога ще настъпи ноща и ще се събуди гъстака. Тогава проточеният вой на хиени даваше сигнал и ловът започваше.
Спомням си една такава вечер. На брега цвърчеше жътвар. Луната изгряваше и се отразяваше в тихите вълни на реката. Високо в тъмното кадифе на небето изкряха звезди. Винаги ми се е струвало, че в нашата провинция звездите са двапъти по-големи отколкото където и да е другаде.
Изведнъж чух глух шум, като чели в далечината летеше самолет. Това означаваше че слоновете отиват към реката. За щастие вятъра духаше срещу нас и те не можеха да ни усетят.Скоро шумът престана.
После съвсем ясно се чу рев на лъв. Първо далеч, а после все по-близо и по-близо.Аз продължавах да слушам кикотенето на хиените, скимтенето на чакалите и внушителния лъвски хор..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар