Лъвовете от "Born free" филмът

Въпреки приятните емоции, които остави у мен филмът, докато проверявах фактите около връщането на трите лъва на свобода си припомних историята и доста се натъжих. Поколебах се дали да развалям хубавото усещане добавяйки и тази публикация, но вярвам, че Джой и Джордж биха предпочели да научим нещо, вместо просто да благоговеем пред тях. В работата си, през целия си живот, те са водени единствено от стремежа да помагат на животните, без каквито и да било користни цели затова и мястото на този разговор е тук!

След завършва нето на снимките на "Родена свободна", в заснемането на сцените участие са взели 21 лъва, има също котило лъвчета родени през периода на снимачния процес. Джордж Адамсън се надява да му бъде разрешено да върне тези лъвове на свобода, така както преди това успешно са постъпили с Елза.
Въпреки че Джордж е готов да поеме отговорността за всички, макар и създавайки един нетипично голям прайд (по това време Джой вече е поела грижите за гепарда Пипа), получава разрешение едва за два лъва, към който в последствие се присъединява още един.
Лъвовете собственост на филмовата компания са разпратени по различни зоопаркове, а тези принадлежащи на частни лица са върнати на собствениците им.

Бихме могли да обсъдим недостатъците на зоопарковете и недопустимия вариант диво животно да бъде "притежавано" и отделяно от естествената му среда.
Но главното на което искам да обърнем внимание тук, са двата вида отзиви, освен тези в подкрепа желанието на семействата Адамсън и Травърс, които предизвикват публикациите относно съдбата на лъвовете.
Една група хора незапознати с методите на Адамсън и не направили си труда да се информират, ги обвиняват в жестокост, желаейки да върнат питомни лъвове на свобода, представяйки си как животните биват оставени, едва ли не, да чакат смъртта насред дивото.
Друга група, напълно заблудени, пък автоматично отправят обвинения, че по-този начин излагат хората на опасност, освобождавайки животни свикнали да контактуват с хората, без да си дават сметка, че процеса на връщане е дълъг и сложен именно с цел подобна възможност да бъде сведена до нищожна.
Това е много показателен пример за начина по който обикновено реагираме хората, независимо кое животно касае кампанията. Вместо да се замисляме малко повече, да си даваме труда да се запознаваме с това което ни се предлага, а не автоматично да роптаем, ние даваме воля на не основателни страхове. Забравяйки, че човека е единственото създание, което безпардонно тръгва с идеята да наранява, докато животните винаги действат едва след като са били провокирани!

Благодарна съм на Джой и Джордж, че още в моето детство събудиха у мен не само любовта към природата, но и ме научиха да не бъда една от заблудените!