Ново издание от ИК " Вакон"

Излезе ново издание от ИК " Вакон" на "Лъвицата Елза".
Да се надяваме, че издателството ще продължи не само с преиздаване на вече познатите ни материали, но ще обогати колекциите ни и с нови и по-детайлни преводи, които се придържат към оригиналите, без съкращения! Вече станахме свидетели на подобна похвална практика за някои от класическите произведения преиздадени наново през миналата година, така че имаме повод да се надяваме.
За момента, обаче този прекрасен нов екземпляр идва да подмени тези които имаме, но вече са се поразпаднали от многократното препрочитане през годините. А също и, както горещо се надявам, да запознае и нови читатели с забележителният живот на Джой Адамсън и нейната всеотдайност на каузата за опазването на дивите местообитания и естественият начин на живот.

• Издател: Вакон
•  Превод: Василка Шопова, Весела Илиева, Светлана Стефанова
• Година на издаване: 2017
• Брой на страници: 352
•  ISBN: 9786197300185

30тата годишнина на The Born Free Foundation

Вече 30 години прекрасният екип на The Born Free Foundation се бори да защити и предпази дивата природа, вдъхновени от примера на Джой и Джордж Адамсън. Вирджиния МакКенна и Бил Травърс подеха делото на семейство Адамсън и госпожа МакКенна и синът й продължават неуморно да се борят за връщането и запазването на дивите животни на свобода. Всеки от нас може да допринесе в тази борба подкрепяйки фондацията!

30TH ANNIVERSARY YEAR The Born Free Foundation

Статия за Джой в списание "Ева"

Открих тази статия за Джой  в бр. 153 / Авг 2011 на списание "Ева".
Признавам,че имаше детайли от ранният живот на Джой, които не знаех и ми беше доста интересно. За съжаление въпреки високия стил на статията има доста фактически неточности. Все пак си струва да я прочетете, а това са и моите забележки, въпреки че ги публикувах и като коментар под статията.

Като начало Джордж не е с Джой, а със свой колега когато търсят лъва.

Изобщо е немислимо да се допусне, че Джордж, би поискал да използва парите от техния фон за друго освен за животните. Но да, Джой често била готова да пренебрегне собственото им благополучие в името на целта в която вярвала с цялото си сърце. В крайна сметка тя много добре познавала възможностите на Джордж и сам да посреща затрудненията.

Относно неговите пасажи, вероятно става въпрос за "Born Free", която е написана от Джой, но тя винаги е изтъквала приноса на съпруга си. Дори при заснемането на филма, Джордж е този който помага на снимачният екип.

Джой и Джордж живеят разделени в два лагера доста време, но всеки фелинолог ще потвърди, че това е напълно наложително, тъй като лъвовете (с които Джордж работи в този момент) и гепардите (на Джой) са хищници, които избягват компанията си в естествена среда. Динамиката в отношенията на семейство Адамсън е такава, че е съвсем нормално двамата да поставят проектите си над семейството. Тук говорим не просто за работа, а за каузата им.Нетрадиционно за онова време Джой не е от крехките съпруги, който ще са антураж на мъжа си цял живот, тя е силен характер и след като Джордж настоява да продължи работата им с лъвове, тя пък сама поема нов проект с гепард.
На няколко места обаче, тя споменава колко трудно й е било да са разделени. А след като парка прекратява разрешението им за престой на територията му, тъй като техните проекти се случват с разрешение от началниците на националните паркове, двамата заедно се прибират в къщата си на езерото, където се заемат с малък орнитологичен проект. Джой обаче е изкушена да обогати изследванията си връщайки на свобода и леопард и тя отново поема по този път. Тя сама дава име на автобиографията си "Неспокоен дух", просто не е могла да се застой на едно място и да бъде конвенционална съпруга, но Джордж я е познавал и обичал такава, точно защото двамата толкова си приличали и всяко твърдение за раздори помежду им са неверни спекулации.

 Колкото до отношението й към нейните подчинени, действително тя е била по-рязка от подобаващото за една дама. Но не бива да подценяваме трудността пред една жена, чужденка, да получи подобаващ респект,  от мъже чиято религия  ги е възпитала да приемат жените, като по-низши.От своя страна тя изпитва предубеждение към тях, че може би са по-солидарни с бракониерите, отколкото им се ще да признаят. Често срещано при хората борещи се за правата на животните е в следствие на многото неправди на които се натъкват постепенно да губят доверие към хората. Инцидент, който ограничава движението на ръката и и значително затруднява и най-простите дейности на тази иначе хиперактивна жена, а също и постоянната физическа болка, която изпитва заради него, водят до сприхавостта й в последните й години. Сравнението, което ми хрумва е с доктор Хаус, всички го харесваме, но представете си да трябва да сте му подчинен. (Това обаче не бива да ви оставя с погрешно впечатление за Джой и нейният характер. Тези нейни черти тя проявява само към хората, към които има известни подозрения. Всичките и приятели говорят за нея като за мила и любезна личност, непретенциозна и винаги отзивчива към тях. )  Така че в крайна сметка многото "взривоопасни детайли" довеждат до една нелепа развръзка.

"Born free" на 50 години

"Born free: A lioness of two worlds" също празнува кръгла годишнина тази година. По случай 50 годишнината от първата творба на Джой излезе юбилейно издание с пълната история на Елза.


"Лъвицата Елза" е не просто биографията на една лъвица. С книгата си Джой достига до всички седящи си в удобните кресла далеч от Африка, за да отвори очите им както за красотата й, така и за проблемите. Адамсън отвари не само очите, но и сърцата на многобройните си читатели за нуждата да се опазят природата и дивите обитатели на Африка. Започна дискусията за възможностите и методите за връщане на животни отглеждани в плен към естествената им среда и заедно с Джордж, нагледно показаха резултатите от това начинание.

50 години по късно: "Born free" е преиздавана многократно, превеждана на множество езици и дори филмирана. Благодарение на семейство МакКенна Born Free Foundation вече 25 години успешно усъществява проекти за връщането на различни животни към естествената им среда. И освен всичко -50 години по-късно- дивите правнуци на Елза се раждат свободни и водят естествения си начин на живот. Както трябва да бъде!

Не само с тази, а чрез всички свой книги Адамсън ни остави завета си: да се борим дивите животни да останат диви!!!

купи

100 годишнината от раждането на Джой

100 годишнината от раждането на Джой Адамсън - най-забележителната жена на всички времена.
Има промени, който не настъпват изведнъж, те са плод на преход, който протича бавно,но не по-малко категорично, докато един ден всичко е променено.
Такъв преход започна Джой с книгите си. Чрез своя личен пример, посвещавайки живота си безкористно на своето дело и чрез магията на перото си, събуждайки и у нас своите идеали, тя даде начало на една борба срещу човешкото безхаберие и безсърдечие.
Хора като Джой и Джордж Адамсън и редица други природоизследователи и естествознатели вложиха труда и таланта си за да ни отворят очите и да събудят у нас, онзи стремеж наричан "екологична съвест".
Щеше ми се да имам да ви кажа, че за 50 години от издаването на "Born free", нещата са се подобрили, но истината е, че бракониерството, експоатацията на диви животни, намаляването на дивите ареали и другите проблеми вълнували семейство Адамсън, продължават да са актуални с не по-малка сила.Надявам се тази, която ще отбележи 200 годишнината в блога си, да има да поднесе добри новини! Дано за тези, които ще отбелязват 200 годишнината да е останала природа изобщо!
Но дори факта, че днес по-често се говори за тези проблеми, че все повече хора се стараят да търсят дребните неща в ежедневието, които да щадят природата , доказва че делото на Джой не е било напразно. Тя и редица други нейни съвременници сложиха началото на една битка, неравностойна и вероятно доста дълга, но докато се води има шанс да не изгубим всичко!
Сама за себе си Джой вече спечели, при това поне 3 пъти.
Първо, когато успя да покаже, че връщането на животни към естествената им среда е напълно постижимо. Второ, когато успя да привлече вниманието на съвременниците си, към проблемите на дивата природа. Трето - тя продължава да воюва и сега, печелейки чрез книгите си, нови и нови сърца в подкрепа на своята кауза. Дори само факта, че четете този блог го доказва.
Джой Адамсън е много важна за мен и бих могла да напиша дълго хвалебствено слово (често го правя), но тя няма нужда от това.Предполагам, че сте намерили този блог, защото се интересувате от нея. Значи тя вече е спечелила сърцето ви и е излишно аз да ви изброявам достойнствата й.

Миналата година Born Free Foundation отпразнува 25 годишнината си. Историята на Елза беше повод за основаване на още няколко организации, сред които Тhe Elsa Conservation Trust. В отделните страни има местни организации работещи за опазването на дивото биоразнообразие. Дори няма значение дали са чували за Джой, или са чели за Елза, важното е единствено, че делото й продължава. Както, надявам се, под небето на Кения продължават своят див живот внуците на Елза, Пипа и Пени!


Джой Адамсън беше родена със свободен дух и се опита да освободи и нас и да ни направи съпричастни, към стремежа за опазване на най-голямото ни богатство: нашият истински дом природата.Защото не природата ни принадлежи, а ние принадлежим на нея!

Лъвовете от "Born free" филмът

Въпреки приятните емоции, които остави у мен филмът, докато проверявах фактите около връщането на трите лъва на свобода си припомних историята и доста се натъжих. Поколебах се дали да развалям хубавото усещане добавяйки и тази публикация, но вярвам, че Джой и Джордж биха предпочели да научим нещо, вместо просто да благоговеем пред тях. В работата си, през целия си живот, те са водени единствено от стремежа да помагат на животните, без каквито и да било користни цели затова и мястото на този разговор е тук!

След завършва нето на снимките на "Родена свободна", в заснемането на сцените участие са взели 21 лъва, има също котило лъвчета родени през периода на снимачния процес. Джордж Адамсън се надява да му бъде разрешено да върне тези лъвове на свобода, така както преди това успешно са постъпили с Елза.
Въпреки че Джордж е готов да поеме отговорността за всички, макар и създавайки един нетипично голям прайд (по това време Джой вече е поела грижите за гепарда Пипа), получава разрешение едва за два лъва, към който в последствие се присъединява още един.
Лъвовете собственост на филмовата компания са разпратени по различни зоопаркове, а тези принадлежащи на частни лица са върнати на собствениците им.

Бихме могли да обсъдим недостатъците на зоопарковете и недопустимия вариант диво животно да бъде "притежавано" и отделяно от естествената му среда.
Но главното на което искам да обърнем внимание тук, са двата вида отзиви, освен тези в подкрепа желанието на семействата Адамсън и Травърс, които предизвикват публикациите относно съдбата на лъвовете.
Една група хора незапознати с методите на Адамсън и не направили си труда да се информират, ги обвиняват в жестокост, желаейки да върнат питомни лъвове на свобода, представяйки си как животните биват оставени, едва ли не, да чакат смъртта насред дивото.
Друга група, напълно заблудени, пък автоматично отправят обвинения, че по-този начин излагат хората на опасност, освобождавайки животни свикнали да контактуват с хората, без да си дават сметка, че процеса на връщане е дълъг и сложен именно с цел подобна възможност да бъде сведена до нищожна.
Това е много показателен пример за начина по който обикновено реагираме хората, независимо кое животно касае кампанията. Вместо да се замисляме малко повече, да си даваме труда да се запознаваме с това което ни се предлага, а не автоматично да роптаем, ние даваме воля на не основателни страхове. Забравяйки, че човека е единственото създание, което безпардонно тръгва с идеята да наранява, докато животните винаги действат едва след като са били провокирани!

Благодарна съм на Джой и Джордж, че още в моето детство събудиха у мен не само любовта към природата, но и ме научиха да не бъда една от заблудените!

"Родена свободна" , филмът от 1966

Имах удоволствието да гледам "Born free" от 1966, с Вирджиния и Бил Травърс,
гледала съм го много отдавна и не съм съвсем сигурна, но мисля че беше друга версия. Определено ми достави голямо удоволствие да гледам първия (да не кажа оригиналния, защото няма да е съвсем правилно). Макар да е доста по сбит от книгата, личи че е правен с много любов. Освен това Джой и Джордж са съветвали снимачния екип през цялото време на заснемането му, което добавя допълнително очарование към филма.
Да знаеш, че докато гледаш сцената с Бил и Джени къпещи се с лъвицата Мара, Джой и Пипа са наблюдавали от брега (поне за мен) е доста вълнуващо.

Колкото до Джени и Бил Травърс, определено са случили при подбора на актьори, защото те не само успяват чудесно да се превъплатят, но за тях "Родена свободна" не е просто поредната роля, филмът или по скоро срещата им със семейство Адамсън и дружбата която се завързва между тях, успява да им повлияе и да ги промени. Те също приемат присърце съдбата на африканските животни и активно се включват в борбата за опазването им. И по настоящем Вирджиния Травърс (МакКена) е сред най-важните хора в "Born free foundation", а също и негов основател.

Мисля обаче, че най-хубавото във филма е, че след заснемането му Джордж Адамсън е успял да издейства връщането на три от лъвовете участвали в него, към свободен начин на живот. Така те не само се превъплащават в Елза и нейния партньор, но и получават нейния рядък шанс!

Филмът е представен пред британското кралското семейство, на доста пищна премиера. За Джой, обаче, най-запомнящият се момент от този ден е раждането на децата на Пипа, което тя определя като: 'Това беше венецът на всичко, което означаваха за мен думите "родена свободна".'

I make this blog to remind you of a woman that should be remembered.Joy Adamson is famous for her books about the lioness Elsa and the cheetah Pippa-her wild friends that Adamson brought back to wildlife.But Joy Adamson did much more than that,she was working for the protection of wild animal species and ecology long before it was modern.And she was doing it with so much love and care that we can only envy and admire her endless caring.

When I talk about Joy Adamson I always feel I knew her.But that's not so far from truth because Joy had enormous heart that is revealed in all of her books.

Elsa, Pippa and Penny- part 3:Penny

Penny the Leopard



Joy always wanted to bring to freedom a leopard too and close the circle with all three kinds of big cats.Joy had tried it once with little Taga who died too early,when fate meet her and Penny.Penny was found after her mother had probably been killed.The little animal was brought to the park and they agreed to give her to Adamson.When Penny's bringing back to freedom was decided there was nothing left but finding her a home,after some searching this home turned out to be Shaba.Penny gave birth to two children but their names aren't mentioned because the book ends when her children are still very small. As with Elsa and Pippa's stories, Joy wanted to continue describe Penny's life (Martin Clarke the assistant of Joy says that : 'Penny was sighted three months after Joys death, still with her two grown up cubs. I like to think she lived a long and happy life...just as Joy wanted.')
 but died in a tragic accident.

The world lost a real angel when Joy Adamson died. If we measure her life in years it wasn't short,but if we measure it with her deeds and everything else she could have done it's very short indeed.I won't talk about her death much because I don't want people to talk about her death more than about her personality as they often do.This blog is dedicated to her deeds.

Joy said leopards are the most difficult to raise because even though Penny trusted her and was tender and easy to work with Joy never felt completely calm when around her.

Elsa, Pippa and Penny- part 2:Pippa

Pippa the Cheetah


After her sucess with Elsa,Joy decided to try it again with Pippa because she thought it's wrong to keep such a beautiful animal for a pet.Pippa had been found when she was 3 weeks old and had lost her mother.The little animal found a home in Danky's family who were looking after it like it was a pet.When Pippa was about 8 months old Dankys had to left Kenya and they asked Joy to take the animal because didn't want to move Pippa out of Africa.As Joy said it was a love from the first sight.A love that had its predictable end.However this time Joy was alone in her efforts because George Adamson was busy with bringing to their wild life lion prides that took a part in the movie "Born free".PIppa spent all of her wild life in Meru national park.She had babies four times-all of the children from first and third time died soon after they were born.The second time she had children she had four-Mbilly,Tatu,Whitey and Dume but he got sick and died.The fourth time she had children Pippa gave birth to one girl-Somba and three boys-Big Boy,Tiny and the third one got killed by another animal when was very young and didn't even has a name yet.Pippa hurt her leg and died in the place where they were taking care of her.Joy brought her back and buried here close to their camp,near the place where Pippa's world was.
During that time Joy had an accident and went through a few operations making everything very hard for her at times but she always put Pippa and her wild children's needs and pains before hers.
Joy never was afraid of Pippa and always trusted her and relied on her because of Pippa's calmness.

Elsa, Pippa and Penny- part 1:Elsa

My blog wouldn't be complete without telling you a little about Elsa,Pippa and Penny.Of course I can't get all of the information described in a couple of books in just few lines so I'll include only basic facts.As I mentioned Joy didn't have children but she treated her animals with mother love and cares.It would be easy if she kept them like her pets,making her happy,saying it's the only way cause they've lost their mothers and there is no other way.But she prefered taking them back to wild life where they truly belong and can be really happy.She put her wild friends before her own comfort and health.Joy said she didn't like spending so much time living away from other people and it was hard to sent off curious visitors sometimes ,cause she really enjoyed some company.But she never allowed herself that because it would make her animals feel bad and it was dangerous for their kids to get used to humans.

Elsa the Lioness



Elsa is probably the most famous of Joy's animals.The interest people showed in the book about Elsa encouraged Adamson to continue working with other wild animals.Joy got Elsa when the lion lost her mum.When George Adamson was sent to take care of a dangerous human-eating lion,he and his co-workers were attacked by a lioness and it led to her death.Later George and his co-workers found out she was a mother and just trying to protect her children.So George felt it was his duty to take care of her children.When baby lions got too big and Adamsons couldn't no longer keep them they had to send 2 of the lions to zoo.George,Joy and they workers all agreed to keep the smallest one-Elsa.Since Adamson's way of life and work allowed Elsa to be close to wild,she felt it calling her and the family decided it's better to bring her back to wild life.
Of course an animal brought up by people can't become completely independent so Joy and George had to continue giving her food.Even when she learnt to pray Elsa continues to depend on them.But she managed to brought up 3 completely independent children.First Elsa was freed in Masai Mara but couldn't stand the climate there and had to be moved in Meru national park.The local people however disliked the many guardians in the region of Elsa's home and insisted on her removal saying that since she had lived with human beings local people were endangered.Sadly Elsa got sick and had Babesia felis.She died before they had to move her gain.She had 2 children,2 boys- Jespah and Gopa and one girl-little Elsa,they all were moved to national park Serengetti after Elsa's death.Elsa is buried under the tree where she and her children used to play.Later Joy Adamson's body has also been moved there.Joy said she has never been afraid of Elsa,even when she was sick and angry,she could always trust her and depend on her and her loyalty.

Joy's connection to Kenya is deeply emotional,based on strong love and admiration for Kenya's beauty.Her heart,as she said more than once,belongs to Kenya and it was like her second mother coutry.Adamson enjoyed all shapes and forms of African beauty and shows it in her portraits,photographs and mostly in her books.Art is not the only thing she did to reach her goal of preserving this beauty.Her whole life,all of her efforts were for preserving the wildlife.Except her work with the big cats,that gave worthy information about their lives and habits,she made the world think about lots of important topics.The fund she made where money from her books sales went was used for Kenyas' parks needs.Encyclopedia Britanica includes Joy Adamson's name in "300 women who changed the world".She is one of the people who showed their contemporaries that nature is in pain,that human beings are ruining unique plant and animal species every day with their activities,that our world has serious problems we need to open our eyes for.She made lots of young people care about ecology.Joy Adamson and her contemporaries opened the eyes of the long blind for harmful human activities society and made then care more.Her motive for doing all this was the love for her wild friends and Kenya.

Joy Adamson had married three times,she found her true love in her third husband-George Adamson.He was also in love with Kenya and african culture like her.They raised and brought back to freedom Elsa,a female lion.Later when Joy tried the same thing with a leopard and a cheetah,George was still raising and bringing back to free life other lions.Although they often spent time away from each other because of their work,the distance and little time they spent together couldn't break their love and care for each other.Their common goals and ideals made their love even stronger.They didn't have their own children but were giving all the love and care to their wild kids.Sometimes Joy and George were even sacrifising their own health,busy with too much work to do for their wild friends.While George was working at Kenyan parks they lived in houses where the workers were living.After he retired, they moved to a beautiful house on lake Naivasha.Today the house is a museum and educational center.Even there Joy enjoyed wild animals' company.She dedicates her book "Friends from the forest" to them.
Juliet Hukslie,a friend of Adamsons,says Joy didn't like having too many things in her house,she liked simple life with as little as possible.As Joy often says she regrets people left their wild nature and she had always tried living as close as nature as possible.

Her real name is Friederike Victoria Gressner.She was born in Trropau,Austria-Hungary(now Opava,Czech Republic).She considered herself austrian.Joy Adamson was born in a wealthy family that always supported her love of art,ever since she was a kid.Her talent for arts is really amazing-she studied music,art(paintings),made sculptures.People who knew her when she was a kid say even back then she had a deep connection and true love for nature.Some of her later portraits of local african people were in Kenya's president residency,rest of them in Nairobi's national museum.
Joy was often drawing and photographing her wild friends.She also made a few short documentary movies.Art was in her blood,it was always a part of her.Of course her books are the best of her art that reached people all over the world.

Joy Adamson-if we look her life or books(that are a mirror of her life) up in things written right after her death we'll see she's described as "colossally successful" and "brilliant".She made the world hear about her not only because of her talanted artistic (writing,paintings) works but also because of her big heart she shows in her works.Joy Adamson made so much for Kenya's wildlife,more than a lot of people do even today when we're trying to do much more for ecology than back then.But the problems she told us about are still alive today,unsolved and unfortunately getting worse.That's why we mustn't forget her,leaving her deeds in the dust like we do with her books left on our shelves,not remembering them,not reading at least a bit from them.
This is the purpose of my blog.I hope I showed you a bit of this amazing woman's life and works or reminded it to those of you who already know her.Of course there's always much more to say...

Джой Адамсън - ако потърсим какво пише за живота и творчеството й (което е огледало на този живот) в очерци за нея се натъкваме на определения, като "знаменита","колосален успех" и т. н.т. Джой успя да завладее света не с уменията си на творец- художник и писател- които са безспорни, а със също така безспорно голямото си сърце, което разкрива в тях. Тя направи толкова много за дивата природа на Кения, колкото малцина правят дори днес, когато сме далеч по-осъзнати в екологично отношение, отколкото преди години. Но проблемите, който Джой показа пред света са все още живи, нерешени и стават все по- наболели. Затова не бива да я забравяме и да оставяме делото й да потъва в прахта, като няколкото нейни книги на полицата, към които вече не се сещаме да погледнем па макар и бегло.
Този блог е именно за това - да погледнем към нея и надявам се , че успях да ви запозная с живота и творчеството на тази удивителна жена, а на тези които вече я познават поне го припомних. Естествено има още какво да се каже ...

Елза, Пипа и Пени - 4аст 3: Пени

Леопарда ПЕНИ

Джой винаги е искала да върне и леопард на свобода и по този начин да затвори кръга с трите вида големи котки в Африка.

Тя вече веднъж е искала да опита- с малката Тага, която за жалост умира твърде рано- когато чистата случайност я среща с Пени. Пени е намерена, след като майка й най-вероятно е била убита, и предадена в управлението на парка от където се съгласяват да я поверят на Джой:

(цитат от "Кралицата на Шаба")

"Докато леопардчето ме разглеждаше с любопитство аз още не можех да повярвам на късмета си. Бях намерила точно това, което бях търсила толкова отдавна: съвсем малко женско леопардче, което може да ме приеме като свой родител и което беше вече привикнало на твърда храна.Надзирателят знаеше че бях чакала цели 7 години за това леопардче, затова уреди с властите да го взема, за да извърша същите проучвания и опити като с лъвицата и женския гепард."

Връщането на свобода на Пени вече е решено, така че остава само да й намерят "дом". И след известно търсене това се оказва Шаба.

Пени ражда две малки, чието име, обаче, не се споменава, тъй като книгата свършва на място където леопардчетата са още твърде малки. Както при Елза и Пипа, Джой е смятала да продължи да проследява историята на Пени в следваща книга (Martin Clarke асистент на Джой, споделя че Пени е била виждана и по-късно заедно с двете си дечица и изглеждало, че се справя добре в дивото), когато самата тя умира при трагичен инцидент.




Светът губи един истински ангел в лицето на Джой Адамсън! Макар измерен в години живота й да не е кратък, съпоставен с делото й и с това което е можела още да постигне, е направо нищожен. Аз няма да се спирам на смърта й, защото този блог е посветен на делото й и цели ведро да погледне към нея - към една личност, която не умира.




Джой за Пени: (цитат от "Кралицата на Шаба")

"Безспорно леопардите санай-трудни за разбиране. Макар че Пени беше много добра по характер- доверчива, нежна и показваше желание за сътрудничене, аз никога неможех спокойно да се отпусна при нея."

Елза, Пипа иПени- 4аст 2: Пипа

Гепарда ПИПА

След успешния опит с Елза, Джой решава да го повтори и с Пипа, тъй като не смята за редно това красиво животно да бъде домашен любимец. Намерена на 3 седмична възраст, след като загубва майка си, малкото гепардче било приютено от семейство Данки, които го гледали като домашен любимец. Горе-долу когато била на 8 месеца, семейството напуска Кения и те помолили Джой да я вземе при себе си, защото не желаели да я одвеждат от афррика.Както Джой сама сподела това било любов от пръв поглед. Любов чийто изход е естествен:

(цитат от "Петнистия сфинкс")

" Като я гледах как се хвърляше по мрежата или как безшумно тичаше назад напред в ограденото място аз се убедих, че продължителния затвор ще развали характера й . И макар че Пипа беше само на петнадесет месеца,твърде млада, за даможе да живее сама, аз реших колкото може по-скоро да я заведа в резервата Меру и да остана с нея там, докато тя окончателно се върне към естествения начин на живот на гепардите.
Във връзка с моя план аз се посъветвах с двама приятели, които по-рано бяха отглеждали гепарди; и двамата ме увериха, че Пипа винаги ще остане зависима от мен, защото ако гепардът някога е установил близък контакт с човек, ако е приемал храна от ръката му, той никога окончателно не напуска своя приятел, макар и да изчезва за по няколко дена. Независимо от тези обезсърчителни думи аз реших да дам на Пипа поне възможност да опита сама да живее своя естествен живот."

Този път обаче Джой е сама в усилията си, само с моралната подкрепа на Джордж, който същевременно връща към естествен начин на живот праид от няколко лъва и лъвици, взели участие във филма "Born free".

Пипа прекарва целия си див живот в националния парк Меру.

Ражда четири поколения, като първото и третото умират скоро след раждането. От второто поколение има четири деца: три дъщери - Мбили, Тату, Уайти и един син Дюм, но той за жалост се разболява и умира. От четвъртото поколение има едно момиче- Сомба и трима сина - Биг Бой, Тайни и едно, което бива убито от друго животно съвсем малко-още преди да са им дали имена.

Самата Пипа наранява крака си и после умира в лечебницата. Но Джой я връща и я погребва близо до лагера: "близо до мястото където беше нейния свят".

Важно е да се спомене, че през този период Джой претърпява инцидент, последван от няколко операций и на моменти й е изключително трудно, но тя винаги поставя нуждите на Пипа и децата й над собствените си нужди и страдания.

Джой за Пипа: (цитат от "Кралицата на Шаба")

"Никога не се страхувах от Пипа. Тя винаги беше спокойна и аз винаги можех да разчитам на нея."

Елза, Пипа и Пени - част 1 : Елза

Естествено блогът ми не би бил пълен без да ви разкажа малко и за Елза, Пипа и Пени.
Както се досещате немога в няколко реда да събера това, което Джой е описала в няколко книги, затова ще се спра много бързо и чисто биографично на няколко по-важни факта, а на Джой оставям да ви омае с обаянието на тези истории.

Както вече споменах Джой няма свой деца. Или поне не родни. Защото тя се отнася към питомките си именно със майчинската всеотдайност, грижовност и себеотрицание. Защото няма нищо по-лесно от това да ги задържи при себе си като домашни любимци, да им се радва и да казва, че се грижи за тях така, защото те са загубили майките си и няма друг начин. Но вместо това тя предпочита да ги върне в дивото където е техния дом и където могат да бъдат истински щастливи. Пренебрегвайки собственото си удобство, а понякога и личните си нужди.

Джой споделя, че не е от хората които обичат да живеят в отшелничество и често й е било трудно да отпраща любопитните посетители, защото понякога и се искало малко по-различна компания. Но не си го позволавала, съзнаваики че това ще е неприятно за питомките й и опасно за техните деца, които небива да свикват с човешка компания.


Лъвицата ЕЛЗА



Елза е най-известната от трите и питомки. Интереса, който предизвикали книгите за нея дал на Джой стимул да продължи с опитите и да ги разшири и върху други животни.

Елза попада при Джой след като по нещастно стечение на обстоятелствата губи майка си. Когато Джордж (по това време старши инспектор по дивеча) е изпратен да се справи с лъв човекоядец, той и колегите му са нападнати от лъвица и последвалите злополучни събития довеждат до злощастен край за нея. Едва после Джордж и колегите му разбират, че тя е майка и просто се е опитвала да защити малките си. Затова Джордж почувстваял свой дълг да се погрижи за тях.

А когато по-късно Елза и двете и сестри стават твърде големи за да може семейство Адамсън да се грижи за тях и се налага да бъдат изпратени в зоопарк Джой, Джордж и помощниците им единодушно избират да задържат най- дребничката - тоест Елза.

Тъй като начина на живот и естеството на работа на семейство Адансън позволява Елза да е съвсем близо до дивото, неговия зов неизбежно се пробудил в нея и приемното и семейство решило, че е по-добре да й върне свободата:

(цитат от книгата "Лъвицата Елза")

"Бяхме успели да отгледаме Елза в естествена за нея обстановка. Тя се чувстваше добре в храсталака и сега дивите лъвове бяха готови да я приемат в средата си. Изглежда че тя беше изключение отправилото, че диво животно, възпитано от хора, неможе да се приспособи към живота в гората. Да пуснем Елза да живее самостоятелно на воля щеше да бъде един опит, който заслужаваше да се направи."

Естествено животно отгледано от хора неможе да остане напълно независимо от тях, затова се налага Джой и джордж да продължат да й осигуряват храна. Дори когато се нау4ажа да ловъва самостоятелно тя продължава да зависи от тях. Но за сметка на това успяжа да отгледа независими деца.

Елза е пусната най-напред в резервата "Мара", но климатът там не й понася и се налага да бъде преместена в националния парк Меру.След време обаче се налага да бъде преместена и от там защото местното население(недоволно от засилената охрана срещу бракониерството в околността на лагера на Елза) настояват тя да бъде изселена твърдейки че поради навика си да общува с хора представлава опасност.

За жалост Елза се разболава от Babesia felis и умира преди да се наложи да бъде местена.

Тя има три деца: две момчета Джеспа и Гоупа и една дъщеря Малката Елза, които след смърта и са преместени в националния парк Серенгети.

Елза е погребана под акацията, близо до лагера, където тя и децата й често играели. В последствие тялото на Джой е пренесено и тя също е погребана там.

Джой за Елза: (цитат от "Кралицата на Шаба")

"Никога не се страхувах, когато бях с Елза. Дори когато беше болна и раздразнителна, винаги можех да разчитам на нея, да й се доверявам и да чувствам нейната преданост."

Книгите й имат не само повествувателен характер. Благодарение на близостта си с големите котки тя помага да бъдат разкрити множество факти от поведението им, малко изследвано до тогава. Всъщност единствената причина работата й да не се смята за научен труд са нестандартните й методи, както самата тя обяснява:



(следващия текст е послепис на книгата"Зовът на Пипа")



"Понякога са ме обвинявали че съм влагала много чувства в отношенията си с животните и беше намекнато, че като резултат от това моите наблюдения няма да имат научна стойност; и все пак къде ни води чисто обективното изучаване на дивите животни? Имам наи-дълбоко уважение към науката и често съжалавам че нямам специално образувание, но се убедих, че има опасност да се изгуби широкия поглед върху света поради съвременната тенденция да се специализира във всяка област.Когато се изучават диви животни, строгите закони и терминология на академичното образование не само ограничават преценката на наблюдателя, но дори може да го накарат да разглежда и тълкува поведението на животните според принципите на които са го учили, отколкото да му позволат да приложи тези принципи към това, което животните могат да го научат. Намирам, че не е много ценно да се записват само външните движения и навици на животните, без да знаем причините, които са ги накарали да постъпят по този начин.

Напълно научния подход, който изисква безлични, безпристрастни , обективно извършени опити, несъмнено дава най-ценните статистически и общи данни, но неможе да даде по-дълбоко вникване в психологията на дивите животни, която те разкриват само в контакт със себеподобните си. Следователно почти е невъзможно да ги разберем напълно, освен ако бъдем приети от тях като равни. Това означава да живеете близо до тях , да споделяте настроенията и проблемите им и в резултат на това да се привържете едни към други. Не е необходимо да разказвам колко привилегирована се чувствам, че успях да спечеля тяхното доверие, обич и готовност да участвувам в живота им и да стана тяхна добра приятелка. Надявам се, че читателите на моите книги ще разберат колко чувствителни и разсъдливи могат да бъдат дивите животни. Може би те ще се съгласят с мен, че се отказвам да разбера защо животните трябва да бъдат третирани като същества, които не са в състояние да чувстват, да обичат и да мислят.

Защо да не изучаваме животните по начин който ще ни позволи да научим от тях как те "планират" числеността на поколенията си, как се свързват едни с други, как установяват и спазват своите територии, как се справят със задачи, които ние самите не сме в състояние да решим?

Защо първобитния човек, когато изявявал своето аз в дълбане по скалите и в примитивни резби, избирал животните за модели на своите стремежи? Защо високо развити раси, като египтяните и аситийците, са използвали животните като символи на своите божества? Защо и в наши дни хората държат в домовете си любими животни, дори щастливи семейства, които нямат причина да правят това от емоционален глад , и защо се засягаме дълбоко от трагедиите, които постигат любимите ни животни? Защо първите играчки, които даваме на нашите деца представлават животни? Не са ли това доказателства че ние се нуждаем от животните повече, отколкото те се нуждаят от нас?

Обективният научен метод може да бъде важна основа за изучаването на дивите животни, Както обаче уменията да четем и да пишем само улесняват общуването между хората и съвсем не са цел сами по себе си, така ние никога не трябва да забравяме, че повечето животни са такива топлокръвни същества, каквито сме и ние самите, и ще ни отговорят на чувствата само ако се отнасяме към тях с разбиране.

Дошла съм до заключението, че ако наблюденията на един любител са автентични, една комбинация от обективни и субективни методи дава наи-добрите резултати при изучаването на дивите животни. Това е особено вярно ако искаме да спасим застрашените от изчезване видове; абсолютно необходимо е ние да споделяме техния живот и само тогава те могат да ни покажат пътя."